Skip to content

Най-романтично и поетично любовно писмо – част II

02/23/2011

Ето я и втората част от любовните думи, които ни написахте. Толкова хубаво да се чете любовна поезия. Жалко, че днес не ни остава много време да подобни духовни и душевни удоволствия:)

Три любовни писма ще получат от нас комплимент. Очаквайте имената на техните автори тук да края на седмицата.
И не спирайте да пишете! Животът е прекрасен обект, а любовта е най-вкусната храна за сърцето и душата:)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

В твоите очи
Как искам да съм в твоите очи
светулката, която пали мрака.
Изгряло слънце, незалязващи лъчи,
които всеки пътник чака в злака.

Как искам да съм в твоите очи
една елха – и стройна, и красива.
В косите вятър, който ти шепти,
че има на света любов щастлива.

Как искам да съм в твоите очи
и огънят, от който се разгаря
една мечта. И чувства отпреди,
които чудото-любов във нас повтаря.

Как искам да съм твоя благослов
във пътищата, в бурите калени.
Една мечта и вечната любов
в сърцата ни, от обич вдъхновени.
2010 г.
(Автор Ани Стайкова – Иванова, Пловдив, България)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

„Спинкаш ли вече, ангелче? Затвори очи. Ще дойда при теб на пръсти и без да очакваш ще те целуна и погаля нежно с ръце, прегръщайки те толкова силно, че да усетиш пулса ми с всяка една своя клетка… Чувал ли си, че всеки от нас е ангел с едно крило? Вече прегърнала те, крилцата стават две и на мига политаме в една друга въображаема цветна и щастлива реалност. Благодаря ти, че ми показа как да летя! И помни, че всеки ден те обичам повече от миналия и по-малко от следващия!!!“
(Автор Reni*)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Любовно писмо до моя любим
„Скъпи мой,
няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо.Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубена.И чрез теб започнах да се намирам. Не веднъж, ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Не веднъж, ти беше ушите с който чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше този, който ме хвана за ръка, когато пътя бе до кръв трънлив и ти бе този, който подаде ръката си,за да споделиш с мен пътя обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си,когато се изгубвах из хората.Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.
Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен, свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценна съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях неможе да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг, няма тези пъстри акварели, никой друг неможе да русива тези цветя…
Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми,истинската любов,без която немога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам.  А това да това е най-истинското изкуство…“
(Автор Анелия Никифорова, 19 г.)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

На моето мило Мишле
Мило ми, Мишленце,
сладичко и нежно,
с колко много обич
ти си ме дарило!

Слънчева усмивка
топли ми сърцето.
Искрена милувка
гали ми лицето.

Радвам се, че мога
да се наслаждавам
на това блаженство,
с което ме даряваш!!!
(Автор Десислава Панева-Маринова)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Най-скъпият човек

Обичам очите ти-
дълбоки като бездънни езера;
искренни и чисти като белотата на снега;
те излъчват топлина
като летен полъх във нощта;
обичам усмивката чаровна,
събрала красотата на безброй звезди,
по-брилянтна и от слънчеви лъчи;
обичам гласа ти – нежен и тих;
обичам характера – непорочно див;
обичам докосването ти,
тъй нежно като утрешна роса;
обичам твоята тайнственост –
неразгадаема като мъгла;
обичам…
обичам те и всяка мисъл е за теб,
всяка усмивка, надежда, всеки копнеж…
дори и сърцетоми бие за теб –
за теб – най-скъпия човек!
(Автор Мария Георгиева от Варна, на 25 г.)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

„Любов моя,
Така отдавна се канех да ти напиша това писмо.Да знаеш само колко пъти съм посягала към белия лист с тази цел.Нещо все ме спираше да омастиля чувствата си.Но вече не издържам,въпреки,че според мен е много глупаво и тъпо да признаеш любовта си в писмо,а още повече в имейл.Но,ах,аз съм глупава.Оглупях още тогава,преди пет години,когато те видях.
Вече не мога да спя.Загубих съня си и мисля постоянно за теб.Разстоянието и времето не помогнаха да убият любовта ми.Тя се засилваше с всеки изминал ден.Изпиваше силите ми и колкото тя стана силна,толкова сега аз съм слаба.Аз съм най-слабото същество на тази планета….щом става въпрос за теб,любов.
По цяла нощ не спя,а мисля.Мисля за теб.А когато заспя на зазоряване,не искам да се събуждам,защото не искам да живея в свят,в който те няма.Любов,разбираш ли ме?!Моля те,разбери ме.
Понякога те сънувам.Преди по-често.Тогава,ако съм първа смяна на училище,просто изключвам алармата и продължавам да сънувам.Поне така те виждам за кратко и сме заедно.Поне в съня.Но вече не те сънувам.Идваш все по-рядко дори там.
Ах, любов, защо ме наказваш така? Защо си отиде? А аз толкова обичах да те виждам. В училище. Последните три години,които учехме в едно и също училище, бяха най-щастливите ми години. С удоволствие ходех на училище, защото знаех, че мога да те зърна някъде. Господи, та аз обичах тази сграда,защото знаех, че ти си някъде там. Дори и да не те виждах. Обичах коридорите, стаите, вратите,защото знаех, че ти си се докосвал до тях. Дори учителите обичах. Обичах класа ти, семейството ти, класната ти. Обичах очите им,защото знаех, че тези очи са те гледали и носят малка част от теб. Точно тази част обичах от всичко в тях. Но, когато ти стана 12 клас, любов, намразих всичко и всички.
Не дойдох на изпращането ти. Просто нямаше да мога да го понеса. Нямах сили да те изпратя от живота си. Колкото и нелепо да звучи,цял ден чистих. Майка ми ме събуди рано, за да ида на училище (понеже беше задължително). Въпреки това не дойдох. Работих до премаляване цял ден,за да не мисля. Но когато дойде вечерта на този така омразен ден,дори изтощена до припадък, пак не можах да заспя. Пак мислех за теб. От този момент мразех всичко свързано със училището. Мразех учителите, които те изпратиха,мразех и сградата, която те отне от мен. Не можах да издържа на мисълта,че аз ще съм там,а теб няма да те има. Мразех и коридорите, и стаите, и вратите…
Тогава реших да избягам. Не можех да остана в този омразен свят,в който теб те няма, любов. Мислех,че като отида в друг град и се отдалеча от спомените за теб, ще избягам и от любовта си. Надявах се на това. Но не се получи. Любовта ми се засили повече. Тя стана алчна и всепоглъщаща. Живеех със спомена за теб. Той ме крепеше последните две години.
Обичам те! Имам чувствтото, че цял живот те обичам. Но тези проклети поети така са изтъркали тази дума, че тя се явява почти нищожна пред чувствата ми към теб.
Съжалявам, че те срещнах. Знам,че аз съм виновна за тази моя любов, защото ти с нищо не подклаждаше чувствата ми.Аз, в слепотата си, се надявах да виждам любов в очите ти,вместо реалното равнодушно безразличие. Надявах се и си въобразявах,че под обикновените ти думи в писмата,които ми пращаше, се крият някакви чувства към мен. Надявах се и си въобразявах. Жалка съм,нали,любов?
Но всъщност ти бе най-хубавото нещо в моя скапан и празен живот. Сега живея с мисълта,че съществуваш и си някъде там.
Спомняш ли си, любов, веднъж в едно писмо ти бях писала, че не искам никакво доказателство за съществуването ти, което ще отричам. От този момент нататък всъщност те обикнах по-силно. И всеки ден се влюбвах наново в теб. До днес. Днес вече те обичам повече и от собствения си живот.
Много пъти ми се е искало да се самоубия. Защото аз съм един агонизиращ труп, който не живее, а само съществува. Но не съм достатъчно силна. Аз съм слаба и нямам сили дори за това…
Затова ми помогни, любов.Спаси ме от мен.Убий и мен, и любовта ми, за да мога да се преродя наново и да се опитам да живея без теб, любов. Кажи ми, че обичаш Нея и че мен дори не познаваш. Защото искам да знам истината. Нека поне веднъж бъдем честни от край до край, любов. Защото аз имам нужда да прочета истината,написана от теб. Знам че е така, любов. Но не го възприемам.Тя е всичко онова,което аз не съм. Съмнявам се, че ще спра да те обичам дори тогава, когато го прочета написано от теб. Но искам да знам, защото вече не издържам тази агония, която ме съсипва всеки ден.
Ето че най-накрая разголих душата си. Вече знаеш всичко дотолкова, колкото могат думите да изразят чувствата ми. А думите ги смаляват, смаляват, смаляват… Те изразяват толкова малко, че само обезобразяват.
Знам, че се скъпиш на думи, любов. Но, моля те, пиши. Освободи ме от тази отчаяна любов към теб. Умъртви ме!
Вечно твоя
Тайнствената непозната
(Автор Кристин Кръстева)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Как исках да ти кажа колко те обичам.
Не с очи, а с думи да говоря…
ала премълчах това и само мракът го разбра.
Как исках да ти кажа, че без теб не мога…
че с очи те търся в тълпата…
ала в мислите оставих тез слова
и само утрото след безсънна нощ го разбра.
Сега ти казвам, че те ОБИЧАМ!!!
(Авторът Антония Шопова ни пише: „Посветено е на един много специален човек за мен. Да имаш смелостта да обичаш и да го признаеш пред себе си и любимия е едно от най-великите неща на този свят! Обичайте се и вие!“)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Ти далече си любими, нейде, из Европа голяма.
Тъжна чакам телефона да зазвъни в мига опустял.
Цяла нощ телефонът ми умираше, а аз сънувах, че звъни.
Исках точно тази нощ да съм обичана, да знам, че щом ме няма, не можеш да заспиш!
Дойде си ти любов,макар след дълго време и сега те моля,остани!
С погледа красив ела да ме спасиш,от женските натрапчиви желания да бъда с тях, не искам грях!
Много дълго време ще целувам твойта кожа кадифена,с пръсти ще те нарисувам в чудно хубава премяна.
После бавно ще милувам прелесните две ръце, в тихи нощи ще сънувам твойто ангелско лице.
А когато времето с присъда разделини в тоз живот, пак със теб мислено ще бъда и все към теб ще търся брод!
Със любов тогава на земята от пръст ще те сътворя, първо ще ти подаря луната – слънце после ще ти подаря!
(Автор Славка Ангелова Христакова, гр. Стамболийски)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Непозната

Не познавам нейният вятър.
Не познавам далечният зов
на този безсмъртен магьосник,
завладял и тревите
и гърбицата на голите хълмове,
и ронливата плът на скалите,
и трептящите гънки на времето.
А ти познаваш ли буйния танц
на пленената къдрокоса принцеса,
въртяща се в транс
сред могъщите ритми?
Поспирам и чувам
как сърцето ми бие
с разногласия ритъм на вятъра.
(Автор Светлана Георгиева Няголова, 19 г., гр. Силистра)

***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

„На теб не писах нито ред. За теб не казах нито дума пред любопитните очи, не търсих и съвет, не палех свещ и не попитах никого къде си. Не исках да те чакам, не плаках и не те целунах … ей така за сбогом. Защо?! Защото теб обичам, както никой смъртен мъж. Обичам те като икона, която пазиш и опазваш с цената на живота, живот, в който няма седем смъртни гряха, а седем смъртни дни. За толкоз си отиде. И знам, че нищо не написах, защото ти четеш по мен, и знам, че нищо не изказах, защото думите за обич са във влажните очи, и знам, че и не чаках и не плаках, защото ти ми забрани. Не те целунах и не казах „сбогом”, когато те усетих да напускаш себе си и нас, защото знаех, че ще ме целунеш някога без устни, че ще ме обгърнеш без безсилните ръце, ще ме погледнеш с вътрешни очи и те ще видят всичко в мен, тогава ще е нашето „здравей”. Да, не питах и къде си, защото знам къде ще бъде срещата ни нова и знам, че ще ме срещнеш с роза, за да ми кажеш да не ме боли. Както в Магдалена, така аз вярвам в теб, виждам те в усмивката й честна, виждам те в очите сини като мастило на творец, виждам те във всеки опит нейн да бъде силна, дори когато всяка твоя снимка я боли. Заради нея пиша ти писмо, аз знам защо и как, но тя се пази да обича, защото никога не те видя, а за тая мъка няма майчина утеха.  Пиша ти, за да й кажеш, дори на сън, че я обичаш, че татко й я пази и гледа всеки ден. Кажи й го…дори на сън.
А аз на теб вече няма да напиша нито ред, на тебе казвам всяка вечер всичко…“
(Автор Бояна Димова)

17 коментара leave one →
  1. 03/21/2012 3:34 pm

    Последното писмо е мн мн мн хубаво! останалото са лиготий

    • 04/28/2012 4:25 pm

      Az turseh te,v samotni no6ti bez posoka az vurvqh no do koga az tursih te vsamotni dni .Po vqtura ,kum tep se nosq ,kato burq v no6tq , bez sleda.Namerihte nevqrvam o6te , ti si tuk no do koga .Koto buen potok,vuv dulboka reka me pregurna i steb letq. Ti si brqg s vqtur div ti si sun nai 6tasliv , tursih te do tozi mig . Ti si stih nai krasiv , ti si list polet tih tursih te do tozi mig

      • 04/28/2012 4:27 pm

        mnogo mi haresva poslednoto pismo

      • 07/22/2012 8:58 pm

        pis6i po-pravilno. No ina4e, ako izklu4im greshkite e mnogo hubavo

    • 07/22/2012 9:00 pm

      така е

  2. kiko permalink
    11/05/2012 7:51 am

    Iskam da sam s tebe 7 dena 7 doshti shte te gledam kato dvoina zvezda i dori hilqdi slanca da zablestqt az shte vijdam samo teb …

  3. 01/02/2013 6:34 pm

    prekrasno e <3

  4. 02/14/2013 7:57 am

    . Едни очи чиято светлина не е за мен, едни ръце чиято топлина не е за мен! Един човек който търся, а не мога да намеря, едно сърце, което искам, а не мога да спечеля!

  5. 02/14/2013 7:58 am

    JIVKA NIKI = LUBOV

  6. 02/14/2013 7:59 am

    OBI4AMTE MILO

  7. Nasko permalink
    05/07/2013 8:56 pm

    как мога да публикувам мойто

  8. Ilkay permalink
    05/18/2013 7:31 pm

    Писмата бяха страхотни!

  9. maria permalink
    11/18/2013 12:42 pm

    pismata sa neveroqtni to4no za moeto polojenie

  10. maria permalink
    11/18/2013 12:43 pm

    kak da dobavq i moeto molq vi kajete mi

  11. deria permalink
    11/20/2013 12:36 pm

    zashto kato te vidqh vliobih se v tebe az

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 27 other followers

%d bloggers like this: